Новини (RSS)
ФАКТИ.БГ - Свят
Факти, новини и статии от Свят
-
491 дни в ада: как Ели Шараби оцеля в тунелите на Хамас
Ели Шараби остава цели 491 дни под земята - в тунелите на Хамас. Оставят го прикован с метална верига и го подлагат на глад и издевателства. "Въпреки това останах човек", споделя той и разказва за своето мъченичество.
Ели Шараби е бил заложник на Хамас в продължение на 491 дни. След като е прекарал толкова време в тунелите на ивицата Газа, 53-годишният мъж сега казва, че обича да гледа морето и да слуша вълните, защото това за него е истинската свобода. “Можехме само да си мечтаем за това, докато бяхме на 50 метра под земята”. Морето му напомня и за брат му Йоси, който също е отвлечен на 7 октомври 2023 г., но умира при въздушен удар, докато е в плен.
Ели Шараби не може да се отърси от спомените за 7 октомври, когато стотици терористи нападат кибуца Беери. Тогава Ели се скрива в убежището в къщата заедно със съпругата си и двете си дъщери - на 13 и 16 години. “Терористите започнаха да стрелят в убежището. Жена ми скочи пред една от дъщерите ни - Ноя. Аз предпазвах Яел с тялото си. Крещяхме им да спрат. Терористът нареди да ме изведат от къщата. Тогава разбрах, че ще ме отвлекат. Погледнах дъщерите си и видях страха в очите им. Опитах се да ги успокоя, казвах им, че ще се върна”.
“Да останеш човек до последно”
Преди да го закарат в Газа, Шараби успял да види повече от 100 терористи в къщите из околността, разказва той пред АРД. Видял ги да подпалват дома на негов приятел, когото убили. „Терористите се смееха и се снимаха“, разказва той..
Докато бил в плен, Шараби казва, че решил, че “ако нещо може да го убие, то това ще е гладът”. Понякога му давали чиния с макарони, но после трябвало да чака по 24 часа до следващото хранене. “Броях си всяко зрънце ориз. Споделях храната с другите заложници. Когато знаеш, че ще умреш, искаш поне да останеш човек до последно и да си добър с приятелите си”, казва мъжът. Месец след отвличането, Ели Шараби бил отведен в един от тунелите на Хамас, където срещнал други заложници - например Херш Голдберг Полин и Ори Данино, които после били застреляни. Те си помагали взаимно, за да оцелеят, и си разпределяли храната.
Страхът бил там непрестанно
Шараби смятал, че е важно да има дисциплина и да спазват някакви рутинни правила. Затова сутрин се молели, а по обяд се опитвали да се хранят. Въпреки че е бил завързан с метална верига в продължение на 485 дни, Ели Шараби разказва, че се опитвал да се движи по малко и да вдига бутилки с вода вместо тежести, за да поддържа мускулите си.
Пред германската обществена медия Шараби разказва, че страхът е бил постоянен негов спътник: “Виждаш заредените оръжия, те ги опират в главата ти, заплашват те. Постоянно си изпълнен с ужас”. Онова, което му помагало да се държи, било обещанието, което дал на съпругата и дъщерите си - че ще се върне. Мъжът разказва, че подтиквал останалите заложници всеки ден да си говорят и за по нещо положително, за да запазят разсъдъка си - например, че в този ден са пили чай или че не са ги тормозили.
“Ако получат заповед да те убият, го правят на момента. Постоянно трябва да им показваш уважението си, да внимаваш какво говориш. Бяха непредвидими. Един ден един от тях получи обаждане, че са бомбардирали къщата му. Хвърли телефона на земята. Аз бях окован. Започна да ме рита в ребрата. В продължение на три месеца едва дишах и не можех да стана”, разказва Шараби.
Мисълта за семейството му давала сили
Ели Шараби пише книга за онова, което е преживял - “491 дни”, и в нея разказва, че измислил прякори на терористите от Хамас. Един бил Триъгълника, друг - Кръга, а трети - Маската. В мемоарите си мъжът разказва в подробности на какви мъчения е бил подлаган и как терористите казвали, че ще остане там 20 години, докато семействата и страната им забрави за тях. “Един ден се порязах с едно бръснарско ножче и размазах кръвта по лицето си, престорих се, че съм припаднал. Исках да си помислят, че умирам и да нямат власт над мен. Една седмица след това получавах допълнително хляб, който пазех за по-късно. Беше добра седмица”, казва Шараби.
Един ден един от терористите му казал, че е видял семейството му по телевизията. Това бил единственият случай, в който Шараби се разплакал, разказва той пред АРД. Когато го освобождават от плен след 491 дни, мъжът тежал само 44 килограма. През цялото време обаче го крепяла мисълта, че ще види отново семейството си. Когато го пуснали, той попитал къде са жена му и дъщерите му. Израелските войници му казали, че ще говори с майка си и сестра си. Така Шараби разбрал, че жена му и двете му дъщери не са сред живите. По-късно узнал, че са били убити още на 7 октомври.
Шараби не иска да се връща в кибуца
На гробовете на семейството си той моли за прошка, че не е успял да ги опази. Но и се опитва да гледа напред. Много от онези, които живеели в кибуците по границата с Газа, както и самият Шараби, не искат да се връщат обратно там. Това важи и за него. “Ако Хамас продължават да контролират ивицата Газа, всичко ще остане същото. Те никога няма да признаят Израел. Те искат да го унищожат - казваха ни го непрестанно. Че ще се върнат и ще ни убият”.
Ели Шараби казва, че не може да направи нищо, за да върне семейството си обратно. “Но не мога да позволя това да контролира живота ми. Когато бях отвлечен, загубих контрол над живота си. Но през тези 491 дни си мислех, че имам избор за това как да реагирам на ужасните неща, които ми се случваха, и че мога да разчитам на нещо – на вярата и семейството си. Бях изправен пред избор и останах човек. Това е най-важното за мен”.
-
Доналд Тръмп: Или ще постигнем сделка с Техеран, или ще трябва да прибегнем до нещо много крайно
САЩ ще трябва да прибегнат до "нещо много крайно", ако не бъде постигната сделка с Иран, каза днес американският президент Доналд Тръмп в интервю за Канал 12 на израелската телевизия, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
"Или ще постигнем сделка, или ще трябва да прибегнем до нещо много крайно", заяви Тръмп.
Президентът на САЩ посочи също така, че обмисля изпращането на втори американски самолетоносач в Близкия изток, съобщи израелският телевизионен канал.
Коментарите на Тръмп идват на фона на нарастващото напрежение между Вашингтон и Техеран заради ядрената програма на Иран и жестокото потушаване на антиправителствените протести в страната, отбелязва Ройтерс.
-
Първият дипломат на Анкара: Въздушните удари няма да предизвикат падане на режима в Иран
Турският външен министър Хакан Фидан каза вчера, че въздушните удари срещу Иран няма да доведат до падане на режима там, предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.
„Не, няма да се срине“, каза Фидан в интервю на живо за „Си Ен Ен Тюрк“ (CNN Turk), когато го попитаха дали режимът ще се срине, ако подобна атака бъде извършена с цел свалянето му.
„Не искам да спекулирам с определени сценарии в Иран, но режимът няма да се промени чрез въздушен удар или нещо друго. Това е блян. Възможно е правителството да отслабне, системата да отслабне и да се окаже неспособна да предоставя услуги на хората. Тогава съществуващият режим може да избере да предприеме много по-радикални решения и евентуално да се опита да коригира ситуацията. Той би могъл да се трансформира“, добави турският външен министър.
Изказването на Фидан идва в момент, когато Иран и САЩ се готвят за следващия кръг преговори, които бяха възобновени в Оман в петък след близо осеммесечно прекъсване.
Подчертавайки, че иранският въпрос силно натежа в международния дневен ред, Фидан наблегна на факта, че регионът не може да издържи на още една война.
„Нашият президент (Реджеп Тайип Ердоган) също проявява максимална чувствителност по този въпрос. Затова искаме да използваме всички налични средства за предотвратяване на евентуална война“, каза той.
Определяйки настоящото напрежение като въпрос, който е „труден за бързо разрешаване“, Фидан въпреки това посочи ясната готовност на страните да продължат преговорите.
Според него призивите за „по-креативни решения“ са набрали скорост и подчертават необходимостта от отдалечаване от „заплахата от война“.
„В момента изглежда няма непосредствена заплаха от война“, каза Фидан, подчертавайки, че вратата за преговори е отворена.
„Иранците нямат атомни бомби. Няма и данни, че искат да ги направят“
Фидан каза, че в центъра на напрежението около Иран не трябва да е самият режим, а по-скоро решенията и политиките, които той следва, защото според турския външен министър фокусирането единствено върху смяната на режима носи риска да се пропуснат по-дълбоките, системни проблеми.
„Проблемът не е в самия режим. Проблемът са решенията, които режимът взема, и политиките, които прилага. Разбира се, доколко това може да бъде отделено от режима е друга тема, но има режими, които са далеч по-централизирани и тоталитарни от иранския“, каза той.
Фидан отбеляза, че Иран не се управлява от абсолютна монархия, посочвайки, че други държави в региона функционират като абсолютни монархии, без да са изправени пред подобен международен натиск.
„Докато не причиняват световни проблеми, няма световни оплаквания от тях. Никой всъщност не се интересува какъв режим имат“, каза той, добавяйки, че истинският източник на напрежение се крие в избора на политики, а не в типа режим.
Фидан подчерта двойствената структура на властта в Иран, отбелязвайки съвместното съществуване на избрано правителство и върховен лидер, който действа извън избирателната система.
Той подчерта, че властта на върховния лидер се простира отвъд политиката в религиозната и духовната област, което придава изключителна легитимност на решенията, взети на това ниво.
„Това е рядка концентрация на власт“, каза турският външен министър.
Въз основа на опита си в управлението на Международната агенция за атомна енергия, преди да оглави Национална разузнавателна организация (MIT) на Турция, Фидан коментира ядрената програма на Иран.
Той каза, че Техеран настоява за обогатяване на уран, като същевременно поддържа религиозен декрет от върховния лидер, обявяващ ядрените оръжия за забранени.
„С тази фетва в сила системата не може да произведе бомба“, каза той. „Но тя развива възможности, близки до превръщането им в оръжие, което води до санкции и третиране, сякаш вече е произвела бомба.“
Фидан подчерта, че Иран не е предприел стъпки за превръщане на обогатен уран в оръжие и не притежава ядрено оръжие.
„Иранците нямат атомни бомби. Няма и данни, че искат да ги направят“, каза той, отбелязвайки, че макар да има предположения за това колко бързо Иран би могъл да ги направи, ако пожелае, те остават теоретични и постоянно се преразглеждат.
Турският външен министър подчерта, че самото обогатяване не е достатъчно.
„От една страна, трябва да обогатите уран. От друга страна, трябва да разработите бойни глави, а след това да ги комбинирате. Сега Иран не е предприел нито една стъпка в това отношение, към въоръжаване“, каза той.
Фидан каза, че остават въпроси относно обосновката на Иран за продължаване на обогатяването на уран на високо ниво, въпреки че Техеран заяви, че няма намерение да създава ядрени оръжия.
„Ако няма такова намерение, казват някои, значи няма нужда от обогатяване в този мащаб или от съществуването на толкова тежки санкции“, каза той.
На въпрос за позицията на Турция относно потенциалното придобиване на ядрени оръжия от Иран, Фидан каза, че Анкара не иска драматични промени в регионалния баланс на силите.
„Подобно развитие би навредило сериозно на духа на сътрудничество в региона“, каза турският външен министър, предупреждавайки, че то може да предизвика по-широка надпревара в ядреното въоръжаване и в крайна сметка да принуди Турция и други да отговорят по същия начин.
„Не мисля, че това би било от полза за региона“, добави той.
